Отвън дочувам весела закачка,
с вълнение притичвам до вратата.
Задъхано се втурва в къщи раздавача,
подава ми вързопа със писмата.
Там гуши се и вестничето – злато,
очаквано със трепет и надежда.
Изсипва в шепите ми лято
и с пъстрите си листи ме поглежда.
С какво ли пак ще ме зарадва,
какво ли ще разстели на дланта?
Вълшебство чудно се прокрадва
и светъл, очарова ме света!
29.06.2000 г.
/четвъртък/
© Мери Попинз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
