29 июн. 2006 г., 11:34

Очакване

667 0 4




Отвън дочувам весела закачка,

с вълнение притичвам до вратата.

Задъхано се втурва в къщи раздавача,

подава ми вързопа със писмата.

 

Там гуши се и вестничето – злато,

очаквано със трепет и надежда.

Изсипва в шепите ми лято

и с пъстрите си листи ме поглежда.

 

С какво ли пак ще ме зарадва,

какво ли ще разстели на дланта?

Вълшебство чудно се прокрадва

и светъл, очарова ме света!

 

29.06.2000 г.

/четвъртък/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...