ОЧАКВАНЕ
Падат бавно ситни капки дъжд...
Тихо стене вятърът навън...
Виждам през стъклата само мрак
и рисувам с пръст по тях пак теб...
Моят ден сега е сякаш пуст...
Студ обгръща моята душа...
И със поглед в тъмните стъкла
чакам да се върне любовта...
Чувам сякаш твоя глас до мен...
Ласките ти чувствам сякаш пак...
Но виждам през стъклата само мрак
и рисувам там отново теб...
Знам, че няма да се върнеш пак!
Знам, че ще целуваш друг в нощта!
Но стоя до мокрите стъкла –
чакам да се върне любовта...
м.02.1985г.
Свищов
© Калин Найденов Todos los derechos reservados