Jun 11, 2006, 11:39 AM

Очакване 

  Poetry » Love
1129 0 6

ОЧАКВАНЕ

Падат бавно ситни капки дъжд...

Тихо стене вятърът навън...

Виждам през стъклата само мрак

и рисувам с пръст по тях пак теб...

Моят ден сега е сякаш пуст...

Студ обгръща моята душа...

И със поглед в тъмните стъкла

чакам да се върне любовта...

Чувам сякаш твоя глас до мен...

Ласките ти чувствам сякаш пак...

Но виждам през стъклата само мрак

и рисувам там отново теб...

Знам, че няма да се върнеш пак!

Знам, че ще целуваш друг в нощта!

Но стоя до мокрите стъкла –

чакам да се върне любовта...

м.02.1985г.

Свищов

© Калин Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??