11.06.2006 г., 11:39

Очакване

1.4K 0 6

ОЧАКВАНЕ

Падат бавно ситни капки дъжд...

Тихо стене вятърът навън...

Виждам през стъклата само мрак

и рисувам с пръст по тях пак теб...

Моят ден сега е сякаш пуст...

Студ обгръща моята душа...

И със поглед в тъмните стъкла

чакам да се върне любовта...

Чувам сякаш твоя глас до мен...

Ласките ти чувствам сякаш пак...

Но виждам през стъклата само мрак

и рисувам там отново теб...

Знам, че няма да се върнеш пак!

Знам, че ще целуваш друг в нощта!

Но стоя до мокрите стъкла –

чакам да се върне любовта...

м.02.1985г.

Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...