14 jun 2005, 20:20

Очакване

  Poesía
1.4K 1 8
Къде си, не спирам да питам
звездите, когато заспя.
В очакване нощем се скитам
да дойдеш при мен след съня.

И бродя през мисли,когато
се любихме тайно, без глас.
Превръщахме нашето лято
в пиянство от обич и страст.

При кой си,очите ми спорят.
Копнеят за обич, за теб.
Душата ми нямо се моли.
Аз станах по- малко човек.

Защото сърцето греховно
сиротно остана, само.
Любовта ни някак съдбовна
замлъкна ли вече, защо?

Протягам се с трепет към тебе.
Ридая без сълзи, без стон.
А няма те, студ леденее
във общия, нашия дом.

Аз чакам те,обич желана
след ден, след години дори.
И вярвам,ще дойдеш голяма
а до тогава- щастлива бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре казано...дано не е все така!
  • Хубаво е, но мъъъничко може да се посъкрати/поне според мен/.Поздрав!
  • Може би имаш право...и аз съм много уморена вече пред теб поне има бъдеще,ще се справиш...((((((((((((
  • но ние никога неможем да бъдем заедно ((((......неразбираш ли?.......уморих се от от всичко,от тези криеници .проблеми ....докога така?
  • Единствено това ми остана...моята най-сладка тайна и болка...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...