14.06.2005 г., 20:20 ч.

Очакване 

  Поезия
1113 1 8
Къде си, не спирам да питам
звездите, когато заспя.
В очакване нощем се скитам
да дойдеш при мен след съня.

И бродя през мисли,когато
се любихме тайно, без глас.
Превръщахме нашето лято
в пиянство от обич и страст.

При кой си,очите ми спорят.
Копнеят за обич, за теб.
Душата ми нямо се моли.
Аз станах по- малко човек.

Защото сърцето греховно
сиротно остана, само.
Любовта ни някак съдбовна
замлъкна ли вече, защо?

Протягам се с трепет към тебе.
Ридая без сълзи, без стон.
А няма те, студ леденее
във общия, нашия дом.

Аз чакам те,обич желана
след ден, след години дори.
И вярвам,ще дойдеш голяма
а до тогава- щастлива бъди!

© Дарина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре казано...дано не е все така!
  • Хубаво е, но мъъъничко може да се посъкрати/поне според мен/.Поздрав!
  • Може би имаш право...и аз съм много уморена вече пред теб поне има бъдеще,ще се справиш...((((((((((((
  • но ние никога неможем да бъдем заедно ((((......неразбираш ли?.......уморих се от от всичко,от тези криеници .проблеми ....докога така?
  • Единствено това ми остана...моята най-сладка тайна и болка...
  • супер е макар и малко тажно
  • не спираш да пишеш?............
  • Страхотно е стихотворението..Идеално е!Браво!От мен 6
Предложения
: ??:??