18 jun 2016, 18:13

Очакването на розата

565 1 4

ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА 
Р.Чакърова 

 

Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака. 
Познато е - прегръдката на Вятъра...
Поредното сбогуване със Мрака...


Пропъждам го... Закрива ми очите, 
забулва ми сърцето и душата...
И влагата му слепва ми косите 
със капки от сълзите на Росата... 


А Вятърът... обича да ги пие,
да пресушава с духване тъгата ми...
Опитвам се от него да ги скрия,
но той се гали нежно по листата ми


и шепне думи, нещо ми напява,
а аз цъфтя... Започвам да ухая...
В прегръдката му стихнала оставам...
И той ще затанцува... Зная... 


Очаквам Го. Със облаците бели...
И с трелите на птиците-предвесници...
Той знае...Знае как да ме намери -
в Лехичката на Розите... "Налесно" съм...

 

Лондон 26/ 02/2016 '  12:24

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки коментар е особено ценен за мен, Йоана. Може би това е моят стил - да "смущавам"
    В следващото стихотворение, което съм публикувала, вече има "среща", отново смущаваща
  • Финалът някак ме смути, последният ред. Стихотворението е толкова хубаво, че... просто искам друг финал... Съжалявам, ако мнението ми е неправилно. Много красиво пишете...
  • Много нежно и чувствено.Браво
  • Безупречна ритмика, красиви метафори - нежна и чувствена Поезия!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...