ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА
Р.Чакърова
Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака.
Познато е - прегръдката на Вятъра...
Поредното сбогуване със Мрака...
Пропъждам го... Закрива ми очите,
забулва ми сърцето и душата...
И влагата му слепва ми косите
със капки от сълзите на Росата...
А Вятърът... обича да ги пие,
да пресушава с духване тъгата ми...
Опитвам се от него да ги скрия,
но той се гали нежно по листата ми
и шепне думи, нещо ми напява,
а аз цъфтя... Започвам да ухая...
В прегръдката му стихнала оставам...
И той ще затанцува... Зная...
Очаквам Го. Със облаците бели...
И с трелите на птиците-предвесници...
Той знае...Знае как да ме намери -
в Лехичката на Розите... "Налесно" съм...
Лондон 26/ 02/2016 ' 12:24
© Rositsa Chakarova Все права защищены
В следващото стихотворение, което съм публикувала, вече има "среща", отново смущаваща