18 июн. 2016 г., 18:13

Очакването на розата

567 1 4

ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА 
Р.Чакърова 

 

Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака. 
Познато е - прегръдката на Вятъра...
Поредното сбогуване със Мрака...


Пропъждам го... Закрива ми очите, 
забулва ми сърцето и душата...
И влагата му слепва ми косите 
със капки от сълзите на Росата... 


А Вятърът... обича да ги пие,
да пресушава с духване тъгата ми...
Опитвам се от него да ги скрия,
но той се гали нежно по листата ми


и шепне думи, нещо ми напява,
а аз цъфтя... Започвам да ухая...
В прегръдката му стихнала оставам...
И той ще затанцува... Зная... 


Очаквам Го. Със облаците бели...
И с трелите на птиците-предвесници...
Той знае...Знае как да ме намери -
в Лехичката на Розите... "Налесно" съм...

 

Лондон 26/ 02/2016 '  12:24

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки коментар е особено ценен за мен, Йоана. Може би това е моят стил - да "смущавам"
    В следващото стихотворение, което съм публикувала, вече има "среща", отново смущаваща
  • Финалът някак ме смути, последният ред. Стихотворението е толкова хубаво, че... просто искам друг финал... Съжалявам, ако мнението ми е неправилно. Много красиво пишете...
  • Много нежно и чувствено.Браво
  • Безупречна ритмика, красиви метафори - нежна и чувствена Поезия!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...