Jun 18, 2016, 6:13 PM

Очакването на розата

  Poetry » Love
563 1 4

ОЧАКВАНЕТО НА РОЗАТА 
Р.Чакърова 

 

Познато е. И толкова прекрасно...
Нали съм Роза... Знам какво ме чака. 
Познато е - прегръдката на Вятъра...
Поредното сбогуване със Мрака...


Пропъждам го... Закрива ми очите, 
забулва ми сърцето и душата...
И влагата му слепва ми косите 
със капки от сълзите на Росата... 


А Вятърът... обича да ги пие,
да пресушава с духване тъгата ми...
Опитвам се от него да ги скрия,
но той се гали нежно по листата ми


и шепне думи, нещо ми напява,
а аз цъфтя... Започвам да ухая...
В прегръдката му стихнала оставам...
И той ще затанцува... Зная... 


Очаквам Го. Със облаците бели...
И с трелите на птиците-предвесници...
Той знае...Знае как да ме намери -
в Лехичката на Розите... "Налесно" съм...

 

Лондон 26/ 02/2016 '  12:24

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки коментар е особено ценен за мен, Йоана. Може би това е моят стил - да "смущавам"
    В следващото стихотворение, което съм публикувала, вече има "среща", отново смущаваща
  • Финалът някак ме смути, последният ред. Стихотворението е толкова хубаво, че... просто искам друг финал... Съжалявам, ако мнението ми е неправилно. Много красиво пишете...
  • Много нежно и чувствено.Браво
  • Безупречна ритмика, красиви метафори - нежна и чувствена Поезия!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....