13 dic 2010, 19:02

Очакваният

  Poesía » Otra
688 0 1

Очакваният

Здрачът тихо се спуска навън

Колоните с коли редят се бавно

Пътниците закъснели са в полусън

Тиха музика приспива ги манно

Потъват в мрак къщи и блокове

Надежди и болки таят се под покриви

Дърветата сгушени от вятъра спят

Във вода и улиците се топят

Коледа бавно пристъпва на пръсти

От квартал в квартал студът го бръсне

Подаръци носи желания и мечти

за децата малки и големи

 

  гр. София, Вторник

  11.10.2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луиза Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Когато бях малка много обичах града по Коледа.
    Поздрав

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...