Очакваният
Здрачът тихо се спуска навън
Колоните с коли редят се бавно
Пътниците закъснели са в полусън
Тиха музика приспива ги манно
Потъват в мрак къщи и блокове
Надежди и болки таят се под покриви
Дърветата сгушени от вятъра спят
Във вода и улиците се топят
Коледа бавно пристъпва на пръсти
От квартал в квартал студът го бръсне
Подаръци носи желания и мечти
за децата малки и големи
гр. София, Вторник
11.10.2005 г.
© Луиза Маринова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
