10 sept 2007, 10:36

Очарованието на сутринта

  Poesía
718 0 1
 

1996 г.

 

Безпомощно изпадам в безтегловност,

обгръща ме красива, лека музика,

докосва ме със мекия ти поглед

и аз усещам твоето присъствие.


Ръцете ти в съня ми ме закрилят

от злите мисли на нощта.

Очите ти ме пазят до разсъмване,

а слънцето ме къпе в светлина.


И всичко е божествено красиво.

Спокойно, като вечността.

И аз откривам твоя образ

в очарованието на сутринта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...