10 sept 2007, 10:36

Очарованието на сутринта

  Poesía
719 0 1
 

1996 г.

 

Безпомощно изпадам в безтегловност,

обгръща ме красива, лека музика,

докосва ме със мекия ти поглед

и аз усещам твоето присъствие.


Ръцете ти в съня ми ме закрилят

от злите мисли на нощта.

Очите ти ме пазят до разсъмване,

а слънцето ме къпе в светлина.


И всичко е божествено красиво.

Спокойно, като вечността.

И аз откривам твоя образ

в очарованието на сутринта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...