1996 г.
Безпомощно изпадам в безтегловност,
обгръща ме красива, лека музика,
докосва ме със мекия ти поглед
и аз усещам твоето присъствие.
Ръцете ти в съня ми ме закрилят
от злите мисли на нощта.
Очите ти ме пазят до разсъмване,
а слънцето ме къпе в светлина.
И всичко е божествено красиво.
Спокойно, като вечността.
И аз откривам твоя образ
в очарованието на сутринта!
© Цвети Пеева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
