В кои ли очи да потъна?...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани
и влюбено с лъчите си ги сгрява...
Или в зелените, които ме зоват
с примамлива и тиха безнадеждност.
А вечер притъмняват от умора...
И след поредни рухнали мечти
към своята тъга ме приобщават...
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
Възхитен съм.