25 oct 2008, 10:22

Очи 

  Poesía
665 0 0
Днес си тъжна и мълчиш,
може би очакваш нещо ти?
С поглед, вперен във вратата,
чакаш да влезе тишината.

С очи кафеви и прекрасни,
с очи, пълни с много страсти.
Да го видиш искаш ти,
да го прегърнеш може би?

За минутка той ще спре,
ала  твоето сърце ще забие силно,
сякаш има сто коне.
И в галоп препускат те
там, към неговото, може би, сърце.

Тез очи кафеви с тез очи големи
нека да се слеят и в едно отново
те да заживеят!

Със усмивка ти сега
погледни към таз врата,
че дошла е любовта.
И това не е ШЕГА!!!

© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??