Очи
935
0
0
Днес си тъжна и мълчиш,
може би очакваш нещо ти?
С поглед, вперен във вратата,
чакаш да влезе тишината.
С очи кафеви и прекрасни,
с очи, пълни с много страсти.
Да го видиш искаш ти,
да го прегърнеш може би?
За минутка той ще спре,
ала твоето сърце ще забие силно,
сякаш има сто коне.
И в галоп препускат те
там, към неговото, може би, сърце.
Тез очи кафеви с тез очи големи
нека да се слеят и в едно отново
те да заживеят!
Със усмивка ти сега
погледни към таз врата,
че дошла е любовта.
И това не е ШЕГА!!!
може би очакваш нещо ти?
С поглед, вперен във вратата,
чакаш да влезе тишината.
С очи кафеви и прекрасни,
с очи, пълни с много страсти.
Да го видиш искаш ти,
да го прегърнеш може би?
За минутка той ще спре,
ала твоето сърце ще забие силно,
сякаш има сто коне.
И в галоп препускат те
там, към неговото, може би, сърце.
Тез очи кафеви с тез очи големи
нека да се слеят и в едно отново
те да заживеят!
Със усмивка ти сега
погледни към таз врата,
че дошла е любовта.
И това не е ШЕГА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоянка Маринова Всички права запазени
