10 ago 2011, 22:51  

Смутни времена

  Poesía » Civil
1.6K 2 34

От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –

и не с олово, а със думи:
историята ти сквернят,
раздори сеят помежду ни,
надеждите във нас рушат...

Сега с объркани понятия
смутено гледаме назад.
Какво са робството, борбата,
какво е подвиг, свобода?

От свои се пази, Родино,
че те отвътре те ядат.
Невидимо, почти невинно,
устоите под теб рушат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...