10.08.2011 г., 22:51  

Смутни времена

1.6K 2 34

От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –

и не с олово, а със думи:
историята ти сквернят,
раздори сеят помежду ни,
надеждите във нас рушат...

Сега с объркани понятия
смутено гледаме назад.
Какво са робството, борбата,
какво е подвиг, свобода?

От свои се пази, Родино,
че те отвътре те ядат.
Невидимо, почти невинно,
устоите под теб рушат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...