Красиви бисери преследват
душата ми. Това са те -
очите ти небесно сини,
очи прекрасни! Казват те

безброй неща. Във тях се губи
и моят смях. Но виждам аз
огромна мъка, много страх
изпълва ги. И сякаш мраз

сковава ги. Не чувстват те
ни болка, нито любовта,
с която аз дарявам ги. И бавно в тях
прониква нещо. Зли души

сковават ги. И няма смях
във тез' очи, а се руши
надеждата. Но само миг
и после те поглеждат ме.

И сякаш смях
във тях откривам. Сякаш те
ми казват: "Обичам те!"