Aug 1, 2007, 4:16 PM

Очи

  Poetry
1K 0 0

Красиви бисери преследват
душата ми. Това са те -
очите ти небесно сини,
очи прекрасни! Казват те

безброй неща. Във тях се губи
и моят смях. Но виждам аз
огромна мъка, много страх
изпълва ги. И сякаш мраз

сковава ги. Не чувстват те
ни болка, нито любовта,
с която аз дарявам ги. И бавно в тях
прониква нещо. Зли души

сковават ги. И няма смях
във тез' очи, а се руши
надеждата. Но само миг
и после те поглеждат ме.

И сякаш смях
във тях откривам. Сякаш те
ми казват: "Обичам те!"  


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...