dolly (Доли)
583 5254
11 oct 2006, 0:13

Очи 

  Poesía
653 0 15
Очи

Те са топли и ласкави, молещи, пристан,
но и пропаст бездънна, в която угасват слънца,
те са факел, да пали огньове орисан...

Несравними със нищо, когато в усмивка блестят -
магнетични, отварят сърца и обичат,
но от хлад и тъга щом помръкнат разкъсват сърца.

А когато изплашени сълзи потичат
и е толкова трудно да скриеш, че плува света,
ти във други очи погледни, отпусни се...

и отново пречистен и цял ще прегърнеш деня.
Щом разнищиш лъчите отново сплети ги,
за да вярваш, че все пак цветът на душите е бял.


© Доли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??