Oct 11, 2006, 12:13 AM

Очи 

  Poetry
654 0 15
Очи

Те са топли и ласкави, молещи, пристан,
но и пропаст бездънна, в която угасват слънца,
те са факел, да пали огньове орисан...

Несравними със нищо, когато в усмивка блестят -
магнетични, отварят сърца и обичат,
но от хлад и тъга щом помръкнат разкъсват сърца.

А когато изплашени сълзи потичат
и е толкова трудно да скриеш, че плува света,
ти във други очи погледни, отпусни се...

и отново пречистен и цял ще прегърнеш деня.
Щом разнищиш лъчите отново сплети ги,
за да вярваш, че все пак цветът на душите е бял.


© Доли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??