Очи
Очи
Те са топли и ласкави, молещи, пристан,
но и пропаст бездънна, в която угасват слънца,
те са факел, да пали огньове орисан...
Несравними със нищо, когато в усмивка блестят -
магнетични, отварят сърца и обичат,
но от хлад и тъга щом помръкнат разкъсват сърца.
А когато изплашени сълзи потичат
и е толкова трудно да скриеш, че плува света,
ти във други очи погледни, отпусни се...
и отново пречистен и цял ще прегърнеш деня.
Щом разнищиш лъчите отново сплети ги,
за да вярваш, че все пак цветът на душите е бял.
Те са топли и ласкави, молещи, пристан,
но и пропаст бездънна, в която угасват слънца,
те са факел, да пали огньове орисан...
Несравними със нищо, когато в усмивка блестят -
магнетични, отварят сърца и обичат,
но от хлад и тъга щом помръкнат разкъсват сърца.
А когато изплашени сълзи потичат
и е толкова трудно да скриеш, че плува света,
ти във други очи погледни, отпусни се...
и отново пречистен и цял ще прегърнеш деня.
Щом разнищиш лъчите отново сплети ги,
за да вярваш, че все пак цветът на душите е бял.
© Доли All rights reserved.
