22 ene 2009, 9:56

Очи

1.8K 0 21
Мен ли питаш? Добре съм. Е, може би малко отнесен.
По-добре замълчи. И седни. Слушай моята песен.
Беше пътят ми лесен. И животът бе детска играчка.
Две зелени очи. Ме плениха. И всичко се смачка.

Я недей се подсмива. Да не мислиш че... Аз съм си в ред.
Но земята е крива. Под краката ми някак... върти се.
Няма минало, бъдеще. И не гледам назад, ни напред.
Две зелени очи. Как горчи... как горчат ми сълзите.

Още помня завета на дядо преди да замине.
Че очите зелени погубват душите невинни.
Не послушах. Уви. С трите крака попаднах в капана.
Две зелени очи. И приживе изгарям в казана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БАТКО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много талантливо разказана житейска история!
    Много!!!
  • И на мен ми харесват любовните нотки тук...
    ...С трите крака... чувства се изобилие
  • Ха-ха Много яки коментари си ни оставил Направо ни закопа
  • Дойде човек, като небесна манна.
    Спасителка - Станоевата Анна.
    ))
    Увиснах на голготата на кръста.
    Щастието, според Петя Кръстева.
    ))
    Какви са тез "абсенти", Стойна.
    Да не е двуцевка бойна?
    ))
    В казана, с ледна гримаса
    горя, уви, толедна Ася.
  • Харесах много!Удоволствие беше за мене да прочета!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...