ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
10 sept 2006, 13:00

ОЧИ

  Poesía
819 0 9

Вечер е.

Срещу мен бързат хора различни,

с очи спокойни,  пламтящи,  безлични,

очи с болка или радост голяма,

пълни с мъка от житейската драма

или търсещи ласка

и човека без маска.

Очи черни,

сини, зелени...

Само едни

не виждам пред мен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Реален, изстрадан стих... Но ти ще ги видиш, може би там, където най- малко очакваш...
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    Благодаря, че сте ме погледнали! Колкото до темата, аз винаги вярвам само на човешките очи, а не писаното или на екрана. Очите не крият нищо, вероятно всички сте го забелязали. И затова има хора, които крият своя поглед зад очила или гледайки встрани. Етчи и Белоснежке, благодаря за стиховете!
  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    И се радвай, защото ако ги виждаш често може би няма да са толкова идеални, колкото сега си ги представяш.Що се отнася за стихото-поздрав от мен.Нежно, тъжно и красиво написано!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Любимите очи!
    Те са в сърцето ти!
    Поздравления!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Дълго се търсят,
    в миг се откриват.
    Пак се изгубват,
    покой не намират.

    Поздрав за стиха и усмивка в деня.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0