10 sept 2006, 13:00

ОЧИ 

  Poesía
731 0 9
Вечер е.
Срещу мен бързат хора различни,
с очи спокойни, пламтящи, безлични,
очи с болка или радост голяма,
пълни с мъка от житейската драма
или търсещи ласка
и човека без маска.
Очи черни,
сини, зелени...
Само едни
не виждам пред мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??