ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
10.09.2006 г., 13:00 ч.

ОЧИ 

  Поезия
641 0 9

Вечер е.

Срещу мен бързат хора различни,

с очи спокойни,  пламтящи,  безлични,

очи с болка или радост голяма,

пълни с мъка от житейската драма

или търсещи ласка

и човека без маска.

Очи черни,

сини, зелени...

Само едни

не виждам пред мен...

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Реален, изстрадан стих... Но ти ще ги видиш, може би там, където най- малко очакваш...
  • Благодаря, че сте ме погледнали! Колкото до темата, аз винаги вярвам само на човешките очи, а не писаното или на екрана. Очите не крият нищо, вероятно всички сте го забелязали. И затова има хора, които крият своя поглед зад очила или гледайки встрани. Етчи и Белоснежке, благодаря за стиховете!
  • И се радвай, защото ако ги виждаш често може би няма да са толкова идеални, колкото сега си ги представяш.Що се отнася за стихото-поздрав от мен.Нежно, тъжно и красиво написано!
  • Любимите очи!
    Те са в сърцето ти!
    Поздравления!
  • Дълго се търсят,
    в миг се откриват.
    Пак се изгубват,
    покой не намират.

    Поздрав за стиха и усмивка в деня.
  • ...а когато ги видиш, ще ги познаеш.
    Чудесен стих си написал, Вили.
    "Чудесата спохождат тези, които вярват в тях"
  • А какво не би дал, за да ги видиш!
    Чудесен стих, Вили!
  • Да, Вили! Всеки търси поглед , който да го стопли!
  • Очите търсени, обичани, желани,
    очи блещукащи с изгарящ плам,
    ще срещнещ ти очите й мечтани,
    така по пътя няма вече да си сам!

    Поздрав за искрения стих! Хареса ми!
Предложения
: ??:??