10.09.2006 г., 13:00

ОЧИ

816 0 9

Вечер е.

Срещу мен бързат хора различни,

с очи спокойни,  пламтящи,  безлични,

очи с болка или радост голяма,

пълни с мъка от житейската драма

или търсещи ласка

и човека без маска.

Очи черни,

сини, зелени...

Само едни

не виждам пред мен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Реален, изстрадан стих... Но ти ще ги видиш, може би там, където най- малко очакваш...
  • Благодаря, че сте ме погледнали! Колкото до темата, аз винаги вярвам само на човешките очи, а не писаното или на екрана. Очите не крият нищо, вероятно всички сте го забелязали. И затова има хора, които крият своя поглед зад очила или гледайки встрани. Етчи и Белоснежке, благодаря за стиховете!
  • И се радвай, защото ако ги виждаш често може би няма да са толкова идеални, колкото сега си ги представяш.Що се отнася за стихото-поздрав от мен.Нежно, тъжно и красиво написано!
  • Любимите очи!
    Те са в сърцето ти!
    Поздравления!
  • Дълго се търсят,
    в миг се откриват.
    Пак се изгубват,
    покой не намират.

    Поздрав за стиха и усмивка в деня.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...