13 dic 2016, 13:50

Очи 

  Poesía » De amor, Verso libre
411 0 0

Казах ли ти някога, че бяха кафяви?

Бяха големи, като сянката на луната.

Казах ли ти някога колко бяха красиви?

Знаеш ли, че в тях аз виждах света?

 

Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш?

Помолих те да не заспиваш, още не.

Казах ли ти, че заради тях стоях буден?

Казах ли ти, че бяха кафяви? Май не.

 

Няма да забравя как ме гледаха.

Понякога с тъга, а друг път с любов.

Няма да забравя, че бяха кафяви.

И знам, че затвориш ли ги сега няма да ги видя отново.

© Константина Иванова Todos los derechos reservados

Не съм професионалист. Не съм писала нищо до сега. Приятно четене.   :)

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??