Казах ли ти някога, че бяха кафяви?

Бяха големи, като сянката на луната.

Казах ли ти някога колко бяха красиви?

Знаеш ли, че в тях аз виждах света?

Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш?

Помолих те да не заспиваш, още не.

Казах ли ти, че заради тях стоях буден?

Казах ли ти, че бяха кафяви? Май не.

Няма да забравя как ме гледаха.

Понякога с тъга, а друг път с любов.

Няма да забравя, че бяха кафяви.

И знам, че затвориш ли ги сега няма да ги видя отново.