1 sept 2019, 1:03

Очи черные

  Poesía » Otra
490 0 0

 

Очи черные...

 

Едни очи, които обещават,

но искат със звезди да ги сравниш...

Едни очи въпросите задават

и нямаш сили да им устоиш!...

 

Загадъчни в Страстта... Неуловими...

Безкрай... Една Вселена... Замълчѝ!...

Като мечти -- съвсем необясними

замислени и влюбени очи...

 

.. Разпалва вятър лагерния огън

във лятна нощ край циганския стан,

една красива Кармен, рáди бóга,

пред своя мил танцува в унес там...

 

Във тъмнината младото ѝ тяло

огрявано ритмично от лъчи,

огъва се от страст обезумяло

проблясват в мрака ласкави очи...

 

Понякога в тях мълнии просветват,

проблязва и необуздана страст,

не винаги са вярни като клетва --

но обещават те и просят, сласт...

 

Внезапни бури, яростни стихии,

коварство и любов дори в едно

фатални чувства всеки поглед крие

с желание за вечно тържество...

 

... Безкрайна е нощта, но с край Живота

и всеки миг от него преброен,

и огънят угасва вече щóто

керванът пак за път е подреден...

 

06.02.2017.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...