Очи черные...
Едни очи, които обещават,
но искат със звезди да ги сравниш...
Едни очи – въпросите задават
и нямаш сили да им устоиш!...
Загадъчни в Страстта... Неуловими...
Безкрай... Една Вселена... Замълчѝ!...
Като мечти -- съвсем необясними –
замислени и влюбени очи...
.. Разпалва вятър лагерния огън
във лятна нощ край циганския стан,
една красива Кармен, рáди бóга,
пред своя мил танцува в унес там...
Във тъмнината младото ѝ тяло
огрявано ритмично от лъчи,
огъва се от страст обезумяло –
проблясват в мрака ласкави очи...
Понякога в тях мълнии просветват,
проблязва и необуздана страст,
не винаги са вярни – като клетва --
но обещават те и просят, сласт...
Внезапни бури, яростни стихии,
коварство и любов дори в едно –
фатални чувства всеки поглед крие
с желание за вечно тържество...
... Безкрайна е нощта, но с край Живота
и всеки миг от него – преброен,
и огънят угасва вече щóто
керванът пак за път е подреден...
06.02.2017.
© Коста Качев Всички права запазени