Очи, които забравят...
Небето днес иска да плаче.
За всичко, за всички, обаче
знам, някой ще изгрее пред мен,
ще е топло, ще е сухо в
дъждовния ден.
Някой тайно ще ме погледне,
ще се усмихне и ще изчезне
и аз ще забравя, че е валяло,
че преди време на този ден
... е боляло.
Спирката и глътка изстинало кафе.
Автобуси, бурята в очите ми снове.
Бързам... може би е щастие.
Песен без думи и мелодията
от части е.
Небето днес трябва да плаче:
Сив облак редом с мен крачи.
Капки тихо заливат старите белези,
закъснявам бавно за надпревара
със себе си.
Някакъв странник тайно ме поглежда.
Душата отвръща и също се оглежда
в огледалото... на нечии очи,
които забравят, че на този ден
винаги вали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados
Поздрави
