kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
Nov 19, 2006, 6:28 PM

Очи, които забравят... 

  Poetry » White poetry
866 0 3

Небето днес иска да плаче.
За всичко, за всички, обаче
знам, някой ще изгрее пред мен,
ще е топло, ще е сухо в
                       дъждовния ден.

Някой тайно ще ме погледне,
ще се усмихне и ще изчезне
и аз ще забравя, че е валяло,
че преди време на този ден
                         ... е боляло.

Спирката и глътка изстинало кафе.
Автобуси, бурята в очите ми снове.
Бързам... може би е щастие.
Песен без думи и мелодията
                        от части е.

Небето днес трябва да плаче:
Сив облак редом с мен крачи.
Капки тихо заливат старите белези,
закъснявам бавно за надпревара 
                                със себе си.

Някакъв странник тайно ме поглежда.
Душата отвръща и също се оглежда
в огледалото... на нечии очи,
които забравят, че на този ден
                      винаги вали.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??