30 abr 2010, 16:32

Очи на пролет

Poesía

1.2K 0 2

                           Тук се връщам, когато е топло,
                            във очите на спрялата пролет,
                            стари къщи обличат се в птици,
                            керемидено прашни и боси.

                            Под асмите белеят дворове,
                            скрили в себе си стъпки на спомен,
                            а във скута им шарени хора
                            свойто тихо безвремие гонят.

                            И ухае небето на много,
                            много скъп и завърнал се повик...
                            Пак съм цяла. И всичко отново
                            тук е толкова, толкова мое!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Детството е птица, а завръщането към него е пролет!
Много хубав стих!

2010-11-18T15:31:20+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Потопих се тук и ми стана толкова хубаво!

2010-05-01T11:13:18+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0