Очи на пролет

30.04.2010 г., 16:32 ч.

Поезия

822 0 2

                           Тук се връщам, когато е топло,
                            във очите на спрялата пролет,
                            стари къщи обличат се в птици,
                            керемидено прашни и боси.

                            Под асмите белеят дворове,
                            скрили в себе си стъпки на спомен,
                            а във скута им шарени хора
                            свойто тихо безвремие гонят.

                            И ухае небето на много,
                            много скъп и завърнал се повик...
                            Пак съм цяла. И всичко отново
                            тук е толкова, толкова мое!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Anita765 (Ани Монева)

2010-11-18T15:31:20+02:00

Детството е птица, а завръщането към него е пролет!
Много хубав стих!
feia (Вилдан Сефер)

2010-05-01T11:13:18+03:00

Потопих се тук и ми стана толкова хубаво!