13 feb 2008, 9:41

Очите ми...

Poesía

713 0 1

Очите вече празни са!
Ни сълзи, ни дяволи...
И гледат и не виждат.
Премрежват поглед отегчен!

От голотата си не се срамуват,
тя издава само грях!
Останките от дрипите личат,
но те не могат да ги стоплят!

Понякога показват се на слънце...
Красиви са, когато заблестят!
Тогава кой да предположи,
че от любовен огън са опожарени!

А може би догаря още в тях...
Тайничко и тихо...
Но пропуснал е той стръкче кукуряк,
да им напомня, че са живи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0