13 февр. 2008 г., 09:41

Очите ми...

Поэзия

717 0 1

Очите вече празни са!
Ни сълзи, ни дяволи...
И гледат и не виждат.
Премрежват поглед отегчен!

От голотата си не се срамуват,
тя издава само грях!
Останките от дрипите личат,
но те не могат да ги стоплят!

Понякога показват се на слънце...
Красиви са, когато заблестят!
Тогава кой да предположи,
че от любовен огън са опожарени!

А може би догаря още в тях...
Тайничко и тихо...
Но пропуснал е той стръкче кукуряк,
да им напомня, че са живи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0