22 nov 2013, 13:54

Очите ми

722 0 9

 

 

 

          Затварям си вече очите

          за да не прочиташ

                     това "Обичам те",

           което се в мен

                                самовзриви

          и чиито парчета

                           при рикошета

          перфорираха в

                       сърцето решето.

          Да не виждаш

              това ми нащърбено

                                       Слънце,

          с изтеклите под мигли

                                           лъчи,

          да не остане за тебе

                                     и зрънце

          от увяхнали цветни

                                           лехи!

          Само ехото не мога

                                       да спра,

          затова не поглеждай

                                     звездите,

          ще се полута то сред

                                техния зрак  

          и самотно дано да

                                притихне ...!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жани, Септ, Миночка, Манипулирам, Дяк, Силве,Краси, Анабел, Сан, Вени, Светле, Ире, Дони, благодарен съм за сърдечните ви отзиви и оценките! Стопляте душата ми, приятели! Искам да ви се усмихна ...!
  • Голяма прегръдка от мен, Вальо!
  • Ох, ох, ох...малко заболя. Ама ще споделя болката ти, Вале, ще я разделя на две, за да те боли по-малко и ще ти намигна, за да продължиш да ми се усмихваш, когато не гледам
  • Хубав и болезнен стих, Вал! Давай нататък!
  • "Когато гръм удари - как ехото /НЕ/заглъхва..."
    Ако не боли, как ще разбереш, че си жив и готов за и на всичко?!
    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...