22.11.2013 г., 13:54

Очите ми

720 0 9

 

 

 

          Затварям си вече очите

          за да не прочиташ

                     това "Обичам те",

           което се в мен

                                самовзриви

          и чиито парчета

                           при рикошета

          перфорираха в

                       сърцето решето.

          Да не виждаш

              това ми нащърбено

                                       Слънце,

          с изтеклите под мигли

                                           лъчи,

          да не остане за тебе

                                     и зрънце

          от увяхнали цветни

                                           лехи!

          Само ехото не мога

                                       да спра,

          затова не поглеждай

                                     звездите,

          ще се полута то сред

                                техния зрак  

          и самотно дано да

                                притихне ...!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жани, Септ, Миночка, Манипулирам, Дяк, Силве,Краси, Анабел, Сан, Вени, Светле, Ире, Дони, благодарен съм за сърдечните ви отзиви и оценките! Стопляте душата ми, приятели! Искам да ви се усмихна ...!
  • Голяма прегръдка от мен, Вальо!
  • Ох, ох, ох...малко заболя. Ама ще споделя болката ти, Вале, ще я разделя на две, за да те боли по-малко и ще ти намигна, за да продължиш да ми се усмихваш, когато не гледам
  • Хубав и болезнен стих, Вал! Давай нататък!
  • "Когато гръм удари - как ехото /НЕ/заглъхва..."
    Ако не боли, как ще разбереш, че си жив и готов за и на всичко?!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...