Nov 22, 2013, 1:54 PM

Очите ми

  Poetry » Love
724 0 9

 

 

 

          Затварям си вече очите

          за да не прочиташ

                     това "Обичам те",

           което се в мен

                                самовзриви

          и чиито парчета

                           при рикошета

          перфорираха в

                       сърцето решето.

          Да не виждаш

              това ми нащърбено

                                       Слънце,

          с изтеклите под мигли

                                           лъчи,

          да не остане за тебе

                                     и зрънце

          от увяхнали цветни

                                           лехи!

          Само ехото не мога

                                       да спра,

          затова не поглеждай

                                     звездите,

          ще се полута то сред

                                техния зрак  

          и самотно дано да

                                притихне ...!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жани, Септ, Миночка, Манипулирам, Дяк, Силве,Краси, Анабел, Сан, Вени, Светле, Ире, Дони, благодарен съм за сърдечните ви отзиви и оценките! Стопляте душата ми, приятели! Искам да ви се усмихна ...!
  • Голяма прегръдка от мен, Вальо!
  • Ох, ох, ох...малко заболя. Ама ще споделя болката ти, Вале, ще я разделя на две, за да те боли по-малко и ще ти намигна, за да продължиш да ми се усмихваш, когато не гледам
  • Хубав и болезнен стих, Вал! Давай нататък!
  • "Когато гръм удари - как ехото /НЕ/заглъхва..."
    Ако не боли, как ще разбереш, че си жив и готов за и на всичко?!
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...