22 нояб. 2013 г., 13:54

Очите ми

723 0 9

 

 

 

          Затварям си вече очите

          за да не прочиташ

                     това "Обичам те",

           което се в мен

                                самовзриви

          и чиито парчета

                           при рикошета

          перфорираха в

                       сърцето решето.

          Да не виждаш

              това ми нащърбено

                                       Слънце,

          с изтеклите под мигли

                                           лъчи,

          да не остане за тебе

                                     и зрънце

          от увяхнали цветни

                                           лехи!

          Само ехото не мога

                                       да спра,

          затова не поглеждай

                                     звездите,

          ще се полута то сред

                                техния зрак  

          и самотно дано да

                                притихне ...!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жани, Септ, Миночка, Манипулирам, Дяк, Силве,Краси, Анабел, Сан, Вени, Светле, Ире, Дони, благодарен съм за сърдечните ви отзиви и оценките! Стопляте душата ми, приятели! Искам да ви се усмихна ...!
  • Голяма прегръдка от мен, Вальо!
  • Ох, ох, ох...малко заболя. Ама ще споделя болката ти, Вале, ще я разделя на две, за да те боли по-малко и ще ти намигна, за да продължиш да ми се усмихваш, когато не гледам
  • Хубав и болезнен стих, Вал! Давай нататък!
  • "Когато гръм удари - как ехото /НЕ/заглъхва..."
    Ако не боли, как ще разбереш, че си жив и готов за и на всичко?!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...