Очите ми са толкова различни.

Дали защото нещо са прозрели?

Или пък чуждите очи двулични,

ги карат да са пагубни и вели?

Къде е истината? - Питам се сега.

И пак стени, и сънища без спомен.

В душата ми и радост, и тъга,

а аз сама в този свят огромен.

Боли, защото знаеш и разбираш,

защото са безчувствени героите в живота.

И с надежда всеки път се взираш

в човешката неосъзната рота.

Но тя мълчи, отново е скована

от фалш и егоизъм.

И пак редуват се измяна след измяна,

любов и мъка, гордост и цинизъм.