4 июн. 2010 г., 21:58

Очите ми говорят

908 0 0

Очите ми са толкова различни.

Дали защото нещо са прозрели?

Или пък чуждите очи двулични,

ги карат да са пагубни и вели?

Къде е истината? - Питам се сега.

И пак стени, и сънища без спомен.

В душата ми и радост, и тъга,

а аз сама в този свят огромен.

Боли, защото знаеш и разбираш,

защото са безчувствени героите в живота.

И с надежда всеки път се взираш

в човешката неосъзната рота.

Но тя мълчи, отново е скована

от фалш и егоизъм.

И пак редуват се измяна след измяна,

любов и мъка, гордост и цинизъм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...