Очите ми говорят
911
0
0
Очите ми са толкова различни.
Дали защото нещо са прозрели?
Или пък чуждите очи двулични,
ги карат да са пагубни и вели?
Къде е истината? - Питам се сега.
И пак стени, и сънища без спомен.
В душата ми и радост, и тъга,
а аз сама в този свят огромен.
Боли, защото знаеш и разбираш,
защото са безчувствени героите в живота.
И с надежда всеки път се взираш
в човешката неосъзната рота.
Но тя мълчи, отново е скована
от фалш и егоизъм.
И пак редуват се измяна след измяна,
любов и мъка, гордост и цинизъм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Дечевска Все права защищены
