4 июн. 2010 г., 21:58

Очите ми говорят

904 0 0

Очите ми са толкова различни.

Дали защото нещо са прозрели?

Или пък чуждите очи двулични,

ги карат да са пагубни и вели?

Къде е истината? - Питам се сега.

И пак стени, и сънища без спомен.

В душата ми и радост, и тъга,

а аз сама в този свят огромен.

Боли, защото знаеш и разбираш,

защото са безчувствени героите в живота.

И с надежда всеки път се взираш

в човешката неосъзната рота.

Но тя мълчи, отново е скована

от фалш и егоизъм.

И пак редуват се измяна след измяна,

любов и мъка, гордост и цинизъм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...