4.06.2010 г., 21:58

Очите ми говорят

898 0 0

Очите ми са толкова различни.

Дали защото нещо са прозрели?

Или пък чуждите очи двулични,

ги карат да са пагубни и вели?

Къде е истината? - Питам се сега.

И пак стени, и сънища без спомен.

В душата ми и радост, и тъга,

а аз сама в този свят огромен.

Боли, защото знаеш и разбираш,

защото са безчувствени героите в живота.

И с надежда всеки път се взираш

в човешката неосъзната рота.

Но тя мълчи, отново е скована

от фалш и егоизъм.

И пак редуват се измяна след измяна,

любов и мъка, гордост и цинизъм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...