Очите ми не помнят изгреви
Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.
Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня.
Очите ми деца са на преобърнатото,
спират да виждат, преди да се развидели.
Надежда, вяра, трепет - всичко сутрешно препъва ги.
Но все сънуват как идва Еос да ги спаси...
12.08.2010г.
гр. Сан Фернандо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
!Поздрави пишеш красиво и очертаваш красиво душата си!
