Очите ми не помнят изгреви

Aug 12, 2010, 9:56 AM

Poetry

544 0 2

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.

Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.

Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня.

Очите ми деца са на преобърнатото,
спират да виждат, преди да се развидели.
Надежда, вяра, трепет - всичко сутрешно препъва ги.

Но все сънуват как идва Еос да ги спаси...

12.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

airiskra (Искра Радева Николова)

2010-09-19T10:02:39+03:00

И на мен сутрените често не са ми по вкуса !Поздрави пишеш красиво и очертаваш красиво душата си!
feia (Вилдан Сефер)

2010-08-12T16:14:12+03:00

Надежда, вяра, трепет не трябва да се препъват!