12 авг. 2010 г., 09:56

Очите ми не помнят изгреви 

  Поэзия
559 0 2

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.

Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.

Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня.

Очите ми деца са на преобърнатото,
спират да виждат, преди да се развидели.
Надежда, вяра, трепет - всичко сутрешно препъва ги.

Но все сънуват как идва Еос да ги спаси...


12.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

 

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??