Очите ми не помнят изгреви

12.08.2010 г., 9:56 ч.

Поезия

558 0 2

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.

Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.

Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня.

Очите ми деца са на преобърнатото,
спират да виждат, преди да се развидели.
Надежда, вяра, трепет - всичко сутрешно препъва ги.

Но все сънуват как идва Еос да ги спаси...

12.08.2010г.
гр. Сан Фернандо

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

airiskra (Искра Радева Николова)

2010-09-19T10:02:39+03:00

И на мен сутрените често не са ми по вкуса !Поздрави пишеш красиво и очертаваш красиво душата си!
feia (Вилдан Сефер)

2010-08-12T16:14:12+03:00

Надежда, вяра, трепет не трябва да се препъват!