Очите ми не помнят изгреви
Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци,
в пустинните ветрове блуждаят,
но рано сутрин бягат от отблясъци,
за розовото на небето те не знаят.
Очите ми родени са във залеза,
и не намират смисъл в разни начала,
в петли ранни, в закуска, в на часовника алармата,
в кафеварката, нито в роса и мараня.
Очите ми деца са на преобърнатото,
спират да виждат, преди да се развидели.
Надежда, вяра, трепет - всичко сутрешно препъва ги.
Но все сънуват как идва Еос да ги спаси...
12.08.2010г.
гр. Сан Фернандо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
!Поздрави пишеш красиво и очертаваш красиво душата си!
