Очите ми остават без име

21 feb 2021, 10:16

Poesía » De amor, Filosófica, Otra

340 0 2

По миглите ми пари тишина.

Всяка потребност, грижа и страх

се пресичат в оцеляла искра...

Цялата ставам пепел и прах.

Но очите остават без име.

В тях има място за целия свят.

Измамен край или завинаги?! –

Дилема, разбиваща бряг след бряг...

Присъдата – тихи спомени...

И една непокорна сълза –

път през въздишки отронени –

става белег от човешка съдба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pavli (Павлина Петрова)

2021-02-21T16:07:30+02:00

Има тишина, която моли да бъде чута...
Скитницa

2021-02-21T14:45:32+02:00

Като въздишка е...