Очите ми остават без име
По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име.
В тях има място за целия свят.
Измамен край или завинаги?! –
Дилема, разбиваща бряг след бряг...
Присъдата – тихи спомени...
И една непокорна сълза –
път през въздишки отронени –
става белег от човешка съдба.
© Павлина Христова Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
