Очите ми остават без име

Feb 21, 2021, 10:16 AM

Poetry » Love, Phylosophy, Other

397 0 2

По миглите ми пари тишина.

Всяка потребност, грижа и страх

се пресичат в оцеляла искра...

Цялата ставам пепел и прах.

Но очите остават без име.

В тях има място за целия свят.

Измамен край или завинаги?! –

Дилема, разбиваща бряг след бряг...

Присъдата – тихи спомени...

И една непокорна сълза –

път през въздишки отронени –

става белег от човешка съдба.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pavli (Павлина Петрова)

2021-02-21T16:07:30+02:00

Има тишина, която моли да бъде чута...
Скитницa

2021-02-21T14:45:32+02:00

Като въздишка е...